4. В южната част на говора, най-вече у мохамеданите, в някои села като Борѝково, Дòлен, Смилèн, Киселѝчево, Могѝлица и др. се среща гласна ы: вы̀кам, жы̀то, кạры̀то, мы̀шка, пы̀тạм, сы̀н, сы̀рене, ры̀зạ, пạры̀, тры̀, кòзы, крàвы.

4.  Г л а с н а  ы

Общо взето, в историческия развой на българските говори старобългарската гласна ы е преминала в гласна и и е отпаднала от фонемните им системи. В малък брой говори обаче тя се е запазила. По отношение на гласната ы българските говори са 3 вида.

1. Говори, в които гласната ы е фонема. В тях тя има много широка дистрибуция и се среща както на мястото на първична гласна ы, така и на мястото на първичната гласна и: кы̀тка (стб.  ), крàвы (стб.  ), мы̀слạ, мы̀шка, пы̀там, ты̀ква, ры̀бы, бèлы, стàры и др.; грады̀на (стб.  ), ны̀ва (стб.  ), ды̀ра, слы̀ва, пы̀па и др. Такива са някои родопски говори.

2. Говори, в които гласната ы е позиционен вариант на гласната и. И тук тя има много широка дистрибуция, като се среща след твърда съгласна, и то на мястото както на първична гласна  , така и на мястото на първична гласна и: сын (стб.  ), выр (стб.  ), дыф, вы̀ну, жы̀ту, пы̀сму, ры̀ба, слы̀ва, шы̀лу, грады̀на, зъбы̀, тры и др. Такъв е банатският говор.

3. Говори, в които гласната ы е факултативен вариант, т. е. в които има равноправни варианти като бы̀стър—бѝстър, высòк—висòк, ры̀ба—рѝба, сы̀н—сѝн, ты̀ква—тѝква и др. Такива са говорите на отделни села, като Певец, Търговищко, който е от мизийски тип, на с. Гостилица, Дряновско, който е от балкански тип, и др.

Т и л к о в, Д. Гласна ы в говора на с. Тихомир, Кърджалийско. — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 237—240;
И в а н о в, Й. Гласна ы в говора на селата Годешево и Слащен, Гоцеделчевско. — Бълг. ез., 1966, № 5, 503—505.

[ В е л ч е в а, Б. Праславянски и старобългарски фонологични изменения. С., 1980, 92—93;
Г ъ л ъ б о в, Ив. Глаголическото ы, началната история на глаголическата азбука и една особеност на диалектната микроструктура на южните български говорни области. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 515—521;
Н е д е л ч е в, Н. Гласна ы в северния павликянски говор. — Бълг. ез., 1988, № 3, 214—216;
S t o j k o v, St. The Vowel [ы] in Bulgarian.— In: To Honor Roman Jakobson. Essays on the occasion of his seventieth birthday. The Hague-Paris, 1967, 1941—1946.] М. Cл. M.

http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/st_2_b_vun_2.htm

4. Следи от ы (сы̀н, ры̀за, жины̀ ), преход на и в ы и ъ (пы̀сму, уты̀ва, гудъ̀на, бъ̀л съм) и на ы в у (ву „вие”, мỳйạ „мия”).